Бучин проход е едно от най-известните села, разположени на територията на страната. Името му е свързано с поне няколко на брой интересни легенди, които по-скоро имат романтично – исторически, отколкото действителен характер. Все пак две от тях си струва да бъдат разказани, а първата касае обширните местности с тръни и бодливи растения. Така, когато човек се разхожда в близките гори на път за населеното място, почти няма шанс да не се набучи на трън или друг остър растителен вид. Но има и още една версия, според която бученето на вятъра плаши случайните минувачи по тези места. Дори през 1886-та година, малко след освобождението на страната от османско робство, двама доктори видимо са притеснени да стигнат до селото. А всъщност те трябва да изпълнят медицинските си задължения, защото човек има нужда от помощ след извършено над него нападение от разбойници. При въпросната беда пострадват няколко души, които са ранени.
Но на път за Бучин проход лекарите дочуват шуменето на вятъра и така и не се престрашават да продължат по пътя си. Веднага щом се връщат, те се оправдават с изпречилия се на пътя им голям и труден за изкачване баир. По думите им той е толкова стръмен, че най-малкото един ден е нужен за преодоляването му и освен това се налага да се преспи на върха, преди да се продължи към вътрешната част на селото. Стефан Стамболов по това време изпълнява функциите на български министър – председател и дори подробно описва случката с лекарите в личния си дневник. Страницата на описанието е 76-та, а датата – седми декември. Сибарити и кариеристи са два от епитетите, които Стамболов не се свени да използва по адрес на лекарите. В неговите очи те са просто страхливци и подлеци, избягали от служебните си задължения. Все пак в историята има елемент на доста измислица, така че може и да е преувеличена. Има и още една интересна подробност – с времето се доказва, че всяващият страх проход не е толкова опасен, а лекарите са преувеличили с цел да не нарушат спокойствието и комфорта си. А сегашните махали на селото се образуват като резултат от пръсването на местните, подгонени от османските войски.
В Бучин проход глоба отнася не кой да е, а самият цар Борис 3-ти, син на Фердинанд и баща на вече бившия премиер Симеон Сакскобурготски. Той заплаща 500 лева, защото прегазва едно куче. През 1922-ра година в Своге се провежда събор на земеделците, на който царят има намерението да присъства. С такава цел той потегля през един есенен ден рано сутринта с колата си. Колата е пакард, а докато минава покрай пощенската станция, се чува странен хряскащ шум.Никой в автомобила обаче не обръща внимание на случилото се, докато от там не изскача началникът Михаил. Така именно Михаил звъни в Своге, за да поиска номера на колата и когато тя се върне обратно, да спре, за да плати виновникът за прегазването на кучето на пощаджията. С цел пакардът да се спре, на пътя се поставя напречно греда и когато колата спира, се разбира кой се вози в нея.
